Изход от кризата

Тъй като все повече страни обявяват бъдещи крайни дати на извънредното положение (Франция, Великобритания, Германия) и вече започват да отпускат мерките  (Китай, Австрия и сега Италия и Испания), всички те чертаят плановете си за постепенно рестартиране на дейността. И все пак трябва да се има предвид, че не всички държави са в една и съща ситуация; всяка е изправена пред различни рискове. Като се започне с първоначалните условия, от епидемиологичните данни е видно, че някои страни вече са в състояние да започнат рестартиране, т.е. да се похвалят с прогнозен основен репродуктивен номер R0 <1. Въпреки това, много биха искали да започнат облекчаване на ограниченията възможно най-скоро, за да помогнат на своите икономики. За да разберем потенциалните стратегии за излизане от кризата и свързаните с тях рискове, ние разделяме държавите на две групи, които анализират първоначалните им условия, преди изхода: (1) здравната готовност за рестартиране на икономиката и (2) икономическата уязвимост  при рестрикции.

Фигура 1 – Аналитична рамка за отпускате та мерките

Source: Various, Euler Hermes, Allianz Research

Нашият анализ разглежда четири групи държави (фигура 2). Рамката е динамична, тъй като групите могат да се развиват с течение на времето, докато борбата срещу вируса прогресира и докато страните увеличават своите тестови или медицински възможности. Първата група държави, съставена предимно от т. нар. Нововъзникващи пазари, все още не е готова за отпускане на рестикциите, тъй като разпространението на вируса се ускорява и здравните заведения се борят да издържат. Тези страни обаче са силно уязвими към рестартирането, което би могло да бъде по-трудно да се приложи в силно населени райони (Бразилия, Индия…). Неспазването на установените мерки също така затруднява генерализирането на мрежите за социална сигурност, тъй като дейността спира (Мексико), а политическият натиск за възобновяване на икономиката нараства. Не само въздействието на затварянето като цяло ще бъде пагубно, но и неговите ефекти могат дори да възпрепятстват икономиката в средносрочен план. И рискът от политически грешки - рестартирането на икономиката твърде рано и рискът от вторично огнище - се увеличава. Изглежда оптималното решение е много бавно разхлабване, дори ако означава бавно U-образно възстановяване.

Фигура 2: Разпределение на страните според първоначалните им условия

Source: Various, Euler Hermes, Allianz Research

Втората група, «ранните птици», е близо до победата срещу вируса, след като е увеличила капацитета за тестване и медицинския капацитет.  Те също така показват по-ниска уязвимост от другите, поради централното вземане на решения отгоре надолу (Китай), ефективните стабилизатори на активността и мрежите за безопасност (Дания) или ограниченията (Южна Корея). Техните стратегии за отпускане на мерките вероятно ще бъдат благоразумни и постепенни, като някои подсектори за услуги остават затворени до юни, както се вижда от последните съобщения.  Опитът на Китай показва, че рестрикциите се облекчават предпазливо или понякога дори се затягат в градовете, където съществува риск от втора вълна от инфекции, независимо дали са внесени или асимптотични случаи.

Третата група обхваща гранични държави, където е постигнат напредък в спирането на разпространението на вируса (Италия) или медицинският и тестовият капацитет са еднакви (Германия, Сингапур). Въпреки това, много от тези страни са относително по-уязвими при отхлабване на мерките в сравнение с ранните птици. Вероятно е тук, в стремежа да се намали отрицателното икономическо въздействие (чрез търговски, туристически и индустриални вериги за доставки), отпускането на мерките да стане по-рано или да бъде по-малко прогресивно;  в такъв случай ще се сблъскаме с по-големи рисковете от нова вълна на инфекция (Сингапур); това може да се компенсира само с по-голям капацитет за тестване или проследяване на контакт.

Последната група включва държави, които все още се борят с епидемията и където тестовете все още не са достигнали стандарта на най-добрите изпълнители. В тази група намираме и страни със силно населени градски райони (САЩ, Япония, Великобритания, Франция), където ограничения е трудно да се наложат логистично. Освен това някои са силно уязвими в икономическо отношение поради гъвкавия пазар на труда (САЩ) и вече депресираната икономика (Япония) или ограничената свобода на фискална политика (Испания). В заключение, много страни са уязвими от продължителните рестрикции, тъй като имат висока концентрация на сектори със спряна дейност. Оптимално, отпускането на мерките трябва да бъде още по-постепенно и бавно, за да се избегнат вторични огнища и защото някои от тези страни (главно в ЕС) трябва да се справят първо със законовите разпоредби, преди да могат да имплементират приложения за проследяване на контакти. Тези страни могат да изберат рестартиране на интервали, за да се уверят, че капацитетът на интензивните отделения е достатъчен за лечение на пациентите, тестването е засилено и самоизолацията се спазва стриктно. Рискът от твърде ранното вдигане на извънредното положение поради икономическа спешност остава (например Испания, която започна да вдига ограниченията на строителната и промишлената индустрия).

Фигура 3: Предварителни уроци за рестартиране: да правим и да не правим